Наем на персонал и приспадане на ДДС във връзка с разходи за него – Решение по дело C-124/12 „ЕЙ И ЕС — 3С МАРИЦА ИЗТОК I“ ЕООД

Сподели тoва решение: 

„© Европейски съюз, http://new.eur-lex.europa.eu/

„За автентични се смятат само документите на ЕС, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз.“

Решение на Съда (шести състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Административен съд Пловдив — България) — „ЕЙ И ЕС — 3С МАРИЦА ИЗТОК I“ ЕООД/Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ при Централно управление на Националната агенция за приходите

(Дело C-124/12) (1)

(Данък върху добавената стойност - Директива 2006/112/ЕО - Член 168, буква а) и член 176 - Право на приспадане - Разходи, свързани с покупки на стоки и услуги, предназначени за персонала - Персонал, предоставен на данъчнозадълженото лице, което иска да му бъде признато правото на приспадане, но нает от друго данъчнозадължено лице)

2013/C 260/21

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Административен съд Пловдив

Страни в главното производство

Жалбоподател:„ЕЙ И ЕС — 3С МАРИЦА ИЗТОК I“ ЕООД

Ответник: Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ при Централно управление на Националната агенция за приходите

Предмет

Преюдициално запитване — Административен съд Пловдив — Тълкуване на член 168, буква a) и на член 176 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (OB L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправка в ОВ L 74, 2011 г., стр. 3) — Приложно поле — Ограничение на правото на приспадане на заплатения по получени доставки данък — Дружество без собствен персонал, което взема под наем работници на пълно работно време по силата на договор за предоставяне на персонал, нает на работа от друго дружество— Отказ за признаване на правото на приспадане на ДДС за закупуването на транспортни услуги, работно облекло и лични предпазни средства за работниците, както и за направени от тях командировъчни разходи, с мотива че услугите представляват безвъзмездни доставки на физически лица, които работят за дружеството без то да е техен работодател

Диспозитив

1.         Член 168, буква а) и член 176, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че те не допускат национално законодателство, по силата на което данъчнозадължено лице, което прави разходи за транспортни услуги, работно облекло, предпазни средства и командировки на лица, полагащи труд за това данъчнозадължено лице, няма право на приспадане на данъка върху добавената стойност за тези разходи, с мотива че посочените лица са му предоставени от друго дружество и следователно те не могат да бъдат разглеждани по смисъла на това законодателство като членове на персонала на данъчнозадълженото лице, макар и посочените разходи да могат да се разглеждат като тясно и непосредствено свързани с общите разходи за цялостната икономическа дейност на посоченото данъчнозадължено лице.

2.         Член 176, втора алинея от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска в момента на присъединяването си към Европейския съюз държава членка да въведе ограничение на правото на приспадане по силата на национална законова разпоредба, която предвижда изключване на правото на приспадане по отношение на стоки и услуги, предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, когато едно такова изключване не е било предвидено от националното законодателство, действащо до датата на присъединяването.

Задача на националната юрисдикция е да тълкува обсъжданите в главното производство национални разпоредби във възможно най-голяма степен в съответствие с правото на Съюза. Ако евентуално едно такова тълкуване се окаже невъзможно, националната юрисдикция е длъжна да не прилага тези разпоредби поради несъвместимост с член 176, втора алинея от Директива 2006/112.

________________________________________

(1)  ОВ C 151, 26.5.2012 г.

________________________________________

Сподели това решение: 
Go to top