Н.1. Доставка, извършвана от лице, действащо от свое име и за чужда сметка

Според чл. 127, ал. 1 от ЗДДС, когато данъчно задължено лице (довереник, комисионер, консигнатор) доставя стоки или услуги от свое име и за чужда сметка, се приема, че лицето е получило и предоставило стоките или услугите. На това лице е възложено сключването на сделки – от негово име, но за сметка на друго лице (доверител, комитент, консигнант). В такива случаи са налице три доставки, описани в ал. 2 на чл. 127, които ще разгледаме по-долу. Или може да се каже, че по правило, когато едно лице действа от свое име, но за чужда сметка, ЗДДС разграничава за свои цели три отделни доставки.

Все пак, разпоредбите на чл. 127 от ЗДДС основно намират приложение при договорите за поръчка, респективно при неговите разновидности, каквито са спедиционният и комисионният договори. По отношение на комисионерството различаваме (макар и условно наречени) „комисионерство за покупка“ и „комисионерство за продажба“. В първия случай лицето комисионер се задължава срещу възнаграждение и по поръчка на доверителя да закупи определени стоки и услуги, предназначени за комитента (доверителя), докато във втория комисионерът се задължава да продава от свое име стоки (или услуги), които принадлежат на доверителя. Типичен пример на...

 

Можете да намерите повече информация за ЗДДС
и промените за 2018 г. в изданието „ДДС правила за 2018 г.“: ТУК .

Go to top