Н. Специфични случаи на доставки

Н.1. Доставка, извършвана от лице, действащо от свое име и за чужда сметка

Според чл. 127, ал. 1 от ЗДДС, когато данъчно задължено лице (довереник, комисионер, консигнатор) доставя стоки или услуги от свое име и за чужда сметка, се приема, че лицето е получило и предоставило стоките или услугите. На това лице е възложено сключването на сделки – от негово име, но за сметка на друго лице (доверител, комитент, консигнант). В такива случаи са налице три доставки, описани в ал. 2 на чл. 127, които ще разгледаме по-долу. Или може да се каже, че по правило, когато едно лице действа от свое име, но за чужда сметка, ЗДДС разграничава за свои цели три отделни доставки.

Все пак, разпоредбите на чл. 127 от ЗДДС основно намират приложение при договорите за поръчка, респективно при неговите разновидности, каквито са спедиционният и комисионният договори. По отношение на комисионерството различаваме (макар и условно наречени) „комисионерство за покупка“ и „комисионерство за продажба“. В първия случай лицето комисионер се задължава срещу възнаграждение и по поръчка на доверителя да закупи определени стоки и услуги, предназначени за комитента (доверителя), докато във втория комисионерът се задължава да продава от свое име стоки (или услуги), които принадлежат на доверителя. Типичен пример на...

Н.2. Основна и съпътстваща доставка

В ЗДДС (чл. 128) се съдържа разпоредба, според която, когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, се приема, че е налице една основна доставка. Тази правна норма идва да уреди въпроса с третирането на доставки на стоки, съпътствани от доставки на услуги или на други стоки, както и на доставки на услуги, съпътствани от други услуги или доставки на стоки. В подобни ситуации раздробяването на доставката, основаваща се на даден договор, на множество отделни данъчни събития, е ненужно и безсмислено, особено когато те са с един и същи данъчен режим (примерно всичките подлежат на облагане с ДДС).

Затова и в ЗДДС е въведено правилото на чл. 128. То следва да се прилага при доставка на стоки, съпътствана от доставки на други стоки или услуги, както и при основна доставка на услуга, съпътствана от други услуги или доставка на стоки. Във всички тези случаи, ако възнаграждението е определено общо за цялата сделка, ще се приеме, че е извършена само основната доставка (съпътстващите я няма да имат самостоятелно данъчно третиране).

Извършва се продажба на стока, на цена от 5000 лв., без ДДС, в която цена е включен и нейният монтаж. Сделката е с място на изпълнение на територията

...

Н.3. Гаранционно обслужване

Законът за данък върху добавената стойност съдържа разпоредба – чл. 129, която включва три хипотези, при които не е налице доставка по смисъла на ЗДДС, като и трите са свързани с гаранционното обслужване на стоки.

Първа хипотеза

Първата от тези три хипотези се отнася до предоставянето на стоки от производител или упълномощено от него лице с цел да заменят или отстранят възникнали дефекти при условията на договореното гаранционно обслужване, което се осъществява за сметка на производителя. В тази ситуация въпросното предоставяне на стоки не се счита за доставка, съответно липсва задължение за начисляване на ДДС при предоставянето на стоката.

За отбелязване е, че за да не е налице доставка (на стока) по чл. 129, ал. 1 от ЗДДС, трябва да са изпълнени следните условия:

  • да се предоставят стоки от производител или упълномощено от него лице, това означава, че предоставящото лице може да бъде и търговец (на едро или дребно) на стоките, а не да е само техният производител;
  • целта на предоставянето е да бъдат отстранени възникнали дефекти в продадените стоки (което включва и замяна на самите стоки с други такива);

предоставянето се извършва в рамките на договорено за сметка на...

Н.4. Доставки, по които плащането е в стоки или услуги

При договорите за замяна страните се задължават да си прехвърлят взаимно собствеността върху вещи (или права). Всеки от заменителите се счита за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава.

Възникване като данъчно събитие

Упоменатите принципни положения, уредени със Закона за задълженията и договорите, са в основата и на чл. 130 от ЗДДС. Този член, озаглавен „Бартер“, разглежда случаи на доставки, по които възнаграждението (плащането) изцяло или частично е определено в стоки или услуги. В такива ситуации за данъчния закон възникват две насрещни доставки, като всеки от доставчиците е продавач на това, което дава, и купувач на онова, което получава. Въпросното правило, съдържащо се в чл. 130, ал. 1 от ЗДДС, едва ли можем да окачествим като особено специфично.

По подобен начин стоят нещата и с ал. 2 на чл. 130. Това е разпоредбата, определяща датата на възникване на данъчното събитие и за двете насрещни доставки. Считано от 1 януари 2009 г., при бартерите данъчното събитие и по двете насрещни доставки ще възниква по общите правила на закона, а няма да се влияе от настъпването на по-ранната от доставките, както бе до посочената дата. Налице е позитивна промяна в ЗДДС...

Н.5. Доставка на стоки или услуги при публична продан

В приложното поле на Закона за данъка върху добавената стойност, попадат случаите на публична продан по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Гражданския процесуален кодекс, Закона за особените залози или по реда на чл. 60 от Закона за кредитните институции, които се третират от глава четиринадесета на Закона за данъка върху добавената стойност като специфични случаи на доставка. Данъчното облагане на доставката-публична продан, проведена чрез явен, таен търг или на постоянно определено място от публичен, съдебен изпълнител или от заложен кредитор намира своята регламентация в разпоредбите на чл. 131 от Закон за данъка върху добавената стойност и чл. 83 от Правилника за неговото прилагане.

Задължение на публичния, съдебния изпълнител и заложния кредитор за внасяне на събрания данък върху добавената стойност

Според разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от Закон за данъка върху добавената стойност, в случаите на проведена публична продан по реда на ДОПК или ГПК или на продажба по реда на ЗОЗ или на чл. 60 от Закона за кредитните институции на вещи, чийто собственик /длъжник, залогодател, съответно собственик на ипотекарен длъжник/, който е регистрирано по Закон за данъка върху добавената стойност лице, за публичният, съдебният изпълнител, респективно за...

Go to top