Б. Облагане на доставките

Б.1.1. Място на изпълнение на доставките на стоки

Когато стоката се превозва

Правилото за определяне мястото на изпълнение на доставките на стоки, което най-често намира приложение, е това на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС. Според него мястото на изпълнение на доставка на стока, която се превозва (или изпраща) от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът є към получателя (освен при доставката на стоки от посредник до придобиващ в тристранна операция по чл. 15 от ЗДДС, която е разгледана в раздел З.2). Това правило съответства на принципа на Шеста директива на ЕС и на сега действащата Директива 206/112/ЕС, че облагането на стоките трябва да се извършва „в страната на произхода на стоката“. То обаче не се прилага, когато стоката се монтира, инсталира или сглобява от доставчика или за негова сметка (виж по-долу).

Отношение към нормата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС има разпоредбата на чл. 4 от правилника за неговото прилагане. Според нея, когато се извършват доставки на стоки, превозвани от трети страни или територии до място на територията на България, мястото на изпълнение на доставката е на територията на нашата страна, ако доставчикът на стоките е и техен...

Б.1.2. Място на изпълнение на доставките на услуги

От 01.01.2010 г. общото правило за място на изпълнение на доставките на услуги се състои от две правила, като от значение е дали услугата се оказва на данъчно задължено или на данъчно незадължено лице. Принципът е следният:

  • Мястото на изпълнение при доставка на услуга, получателят на която е данъчно задължено лице, е мястото, където това лице – получател е установило независимата си икономическа дейност (където има седалище и адрес на управление или постоянен обект). Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, намиращ се на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност (т. е. от мястото на неговото седалище), то мястото на изпълнение ще е там, където се намира постоянният обект, за който е предназначена услугата. Когато липсва място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя (чл. 21, ал. 2 от ЗДДС).
  • Мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се
  • ...

Б.2. Дата на възникване и изискуемост на ДДС при доставка на стоки или услуги

Доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължено лице, е основното данъчно събитие, което заедно с вътреобщностното придобиване и вносът на стоки, формира предметния обхват на закона (чл. 25, ал. 1 от ЗДДС).

Точното определяне на датата на възникване на доставките като данъчно събитие е от изключително важно значение, тъй като на тази дата:

  • ДДС става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли, или
  • възниква основание за освобождаване от начисляване на ДДС – за освободените доставки и за тези с място на изпълнение извън територията на България.

Основното правило за възникване на доставките като данъчно събитиесе съдържа в чл. 25, ал. 2 от ЗДДС.

Възникване на данъчно събитие при доставки на стоки

По отношение на доставките на стоки, данъчното събитие възниква на датата на прехвърляне правото на собственост върху стоката. Това прехвърляне настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Когато обаче тя е само родово определена (а това са мнозинството от случаите), прехвърлянето на собствеността се отлага до индивидуализацията на вещта...

Б.3. Данъчна основа на доставките

Данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява ДДС в зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена. Тази основа е регламентирана с чл. 26 и 27 от ЗДДС, както и с чл. 14-20 от ППЗДДС. Данъчната основа се определя на базата на възнаграждението, дължимо или получено от доставчика във връзка с доставката (независимо дали от получателя по нея или от друго лице), определено в левове и стотинки, без самия косвен данък. Така формираната основа подлежи на увеличаване или намаляване с елементите, съдържащи се в чл. 26, ал. 3-5 от ЗДДС.

Данъчната основа на доставките не включва неустойките и лихвите с обезщетителен характер. Причината е в обстоятелството, че тя се явява възнаграждение, което следва да получи доставчикът за осъществената от него сделка; затова и плащания с обезщетителен, а не с възнаградителен характер не представляват елемент от данъчната основа на доставките на стоки и услуги.

Елементи, с които се увеличава данъчната основа на доставките

В случай че за прехвърлянето на собствеността върху стока или за извършването на услуга са дължими (освен ДДС) други данъци или такси, те следва да бъдат включени в данъчната основа на доставката,...

Б.4. Лизинг. Финансов и оперативен лизинг и ЗДДС

Договорът за лизинг е уреден в Глава двадесет и трета от Търговския закон (ТЗ). Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 от ТЗ лизингодателят има задължения на наемодател по чл. 320 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), поради което до прехвърлянето на собствеността на вещта при финансовия лизинг, полученото възнаграждение за предоставеното ползване представлява плащане на наемна цена.

Начинът на облагане на доставката с данък върху добавената стойност (ДДС) се определя в зависимост от вида на договора за лизинг и условията за прехвърляне на правото на собственост върху стоката.

За разлика от счетоводното законодателство, което класифицира договорите за лизинг в две основни групи: финансов лизинг и експлоатационен лизинг, Законът за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) си служи с други понятия: договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне правото на собственост, и договор за лизинг, в който е уговорена само опция за прехвърляне правото на собственост – чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.

За доставка по договор за лизинг, който е сключен след 01.01.2014 г., в който е предвидено да се прехвърли собствеността на стоката, както и в случаите, в които е уговорена само...

Б.5. Липса на доставка по смисъла на ЗДДС

Фактът, че по смисъла на ЗДДС на облагане с данък върху добавената стойност подлежи всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга, осъществена на територията на страната, поражда въпроса в кои случаи не следва да се счита, че е налице доставка, съответно няма основание за начисляване на данък.

В чл. 10 от закона е даден отговор на този въпрос. Съгласно алинея 1 на този член не е налице доставка на стока или услуга от страна на преобразуващия се, отчуждителя или апортиращия към приобретателя в следните случаи:

  1. преобразуване на търговско дружество по реда на глава шестнадесета от Търговския закон;

В глава шестнадесета на ТЗ са разгледани всички възможни форми на преобразяване на търговски предприятия, процедурата и редът за уведомяване и влизане в сила на преобразуването. Най-общо казано всички търговски дружества могат да се преобразуват чрез вливане, сливане, разделяне, отделяне и отделяне на еднолично търговско дружество, както и чрез промяна на правната им форма. При всички форми на преобразуване преобразуващите се, приемащите и новоучредените дружества (т.е. участващите в преобразуването дружества) могат да бъдат от различен вид, доколкото ТЗ не предвижда друго. Всяко преобразуване подлежи на...

Go to top