ВОП и ВОД

ВОП ли е, ако стоката не напуска територията на другата държава-членка?

Българска, регистрирана по ЗДДС, фирма закупува стоки в Румъния от лице, регистрирано за целите на ДДС в Румъния. Закупената стока не се транспортира до България, тъй като същата е предмет на последваща продажба към друго българско лице, извършващо строителство на сграда на територията на Румъния.

Представлява ли покупката на стоките от румънското лице вътреобщностно придобиване, в резултат на което да възниква задължение за начисляване на ДДС? Как следва да бъде документирана и отчетена сделката между двете български лица?

Независимо от обстоятелството, че румънското лице е регистрирано за целите на ДДС в Румъния, закупените стоки не представляват вътреобщностно придобиване. За да се приеме, че стоките са предмет на вътреобщностно придобиване е необходимо същите да се транспортират до държава-членка, различна от тази, от която започва транспортирането на стоките. Казаното се извежда от разпоредбата на чл. 20 от Директива 2006/ 112/ЕО на Съвета от 28 ноември...

Вътреобщностна търговия със стоки

Дружеството ни има регистрация за целите на ДДС в Гърция, за да освобождава стоките си на митница и да заплаща ДДС на първа входна точка в Общността, ако е дължимо.

Стоките, пристигнали в Гърция, след това се транспортират до България. При транспортирането на стоките, същите са придружени с фактура, съдържаща както гръцкия, така и българския  ДДС номер, издадена от изпращача на стоката, ЧМР за транспорта от Гърция до България и митническа декларация.

Налице ли е за българското дружество вътреобщностно придобиване и следва ли да се издава протокол по чл. 117 от ЗДДС, който да се отразява в дневника за продажби и покупки?

Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗДДС за възмездно ВОП се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, когато те ще се използват за целите на неговата икономическа дейност и когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава-членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в...

Договор за лизинг и ВОП

Регистрирано по ЗДДС лице е сключило договор за финансов лизинг на нов товарен автомобил с чешко дружество, регистрирано за целите на ДДС в Чехия.

Следва ли да се приеме, че българското лице е осъществило вътреобщностно придобиване, след като доставчикът е лице от Чехия, регистрирано за целите на ДДС в тази държава-членка и стоката се транспортира от Чехия до България?

За разлика от счетоводното законодателство, което дели договорите за лизинг на две основни групи „финансов лизинг“ и „експлоатационен лизинг“, за целите на облагане с данък върху добавената стойност в ЗДДС са въведени други понятия: договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне правото на собственост, и договор за лизинг, в който е уговорена само опция за прехвърляне правото на собственост.

  1. Договор за лизинг, в който изрично
  2. ...

Закупуване на предоставено под наем оборудване

Немско дружество отдава под наем промишлено оборудване на българско дружество. Една част от оборудването е собственост на немското дружество. Друга част от оборудването е пренаето и е собственост на други две дружества – холандско и белгийско дружество. Тази друга част от оборудването е доставена/транспортирана до наемателя в България директно от холандското, съответно белгийското дружество, наемът е осъществяван и фактурите за наем са издавани от немското дружество.
В момента българското дружество наемател иска да закупи оборудването. Продавач на цялото оборудване ще бъде белгийското дружество.
В тази връзка възникват следните въпроси:
Следва ли немското, белгийското и холандското дружество да се регистрират за целите на ЗДДС в България и ако да – към кой момент?
На мнение сме, че тъй като оборудването в момента се намира в България, то мястото на изпълнение би следвало да бъде в България – съгл. чл. 17, ал. 1 от ЗДДС. В такъв случай немското и холандското дружество следва да се регистрират за целите на ДДС в България на основание чл. 13, ал. 3 от ЗДДС /ВОП/, след като изключението предвидено в чл. 13, ал. 4, т. 9 /получаване на стоки с цел същите да бъдат използвани за извършване на услуги на територията на страната, а именно отдаване под наем/ е отпаднало. След регистрацията оборудването следва да бъде продадено на белгийското дружество с включен български ДДС, като при спазване на условията на ЗДДС белгийското дружество има право на данъчен кредит.
Белгийското дружество от своя страна също би следвало да се регистрира за целите на ДДС в България. За тази част от оборудването, която е негова собственост, белгийското дружество следва най-напред да декларира ВОП на осн. чл. 13, ал. 3 от  ЗДДС. Тъй като наемът не е осъществяван директно от него, а чрез пренаемане от страна на немското дружество, то не би следвало да може да се приложи директно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 след отпадане на условието по чл. 13, ал. 4, т. 9 от ЗДДС.
Споделяте ли изложеното от нас по-горе или е възможно да бъде приет подход, според който българското дружество – наемател, да декларира ВОП на осн. чл. 13, ал. 1 от ЗДДС и да начисли ДДС с протокол по чл. 117, като в такъв случай за белгийското дружество да не възниква задължение за регистрация по реда на ЗДДС, за частта от оборудването, която е негова собственост.
Как следва да се процедира относно оборудването, което е собственост на немското и холандското дружества? Възможно ли е след регистрация на белгийското дружество по ЗДДС, същото да декларира ВОП и да начисли с протокол ДДС и по този начин за немското и холандското дружество да не възникне задължение за регистрация по реда на ЗДДС в България или двете дружества трябва да се регистрират за целите на ЗДДС в България? Ако такава регистрация е необходима, към кой момент трябва да стане – дали преди продажбата на оборудването на основание чл. 13, ал. 3, или задължението за регистрация ще възникне едва след продажбата на оборудването и при надхвърляне на определения в закона оборот.

Намирам изложените разсъждения във въпроса за логични и за такива, които биха могли да бъдат аргументирани с посочените норми на закона. Въпреки това обаче смятам, че по-правилно в случая би било да не се изисква регистрация за целите на ДДС в България от трите чуждестранни дружества. А да се приеме, че е налице ВОП по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, по който придобиващ е българският купувач на оборудването.
Нормата на чл. 13, ал. 4, т. 9 от ЗДДС определя, че не се счита за ВОП...

Кога се внася данъкът при аванс при ВОП?

Дружеството закупува от Германия машина на стойност 2 729 000 евро, като за 20% от стойността 545 800 евро получава инвойс. Германското дружество има VAT ID, следователно е регистрирано по ЗДДС. Плащането по проформата е направено на 07.09.2011 г. Инвойсът е осчетоводен, като е дебитирана сметка 402 със съответната аналитичност и е кредитирана сметка 401, отново със съответната аналитичност. За да отразя в дневника за покупки съответната сделка трябва да осчетоводя протокол по чл. 117.

Трябва ли да се тълкува сделката като ВОП и да се посочи и в дневника за продажбите и да не се внася ДДС, или да се посочи само в дневника за покупки и да се внесе дължимото ДДС. Какво основание за начисляване или неначисляване на ДДС трябва да бъде посочено в протокола?

Вътреобщностното придобиване представлява данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от закона, което възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена (чл. 25, ал. 2).

Съгласно общото правило на чл. 25, ал. 5 и ал. 6 от ЗДДС данъкът става изискуем на датата, на която възниква данъчното събитие, или когато по доставката се извърши цялостно или частично авансово плащане при получаване на плащането.

По отношение на авансовото...

Коя доставка се квалифицира като ВОД?

Немско дружество /Д1/ продава на друго немско дружество /Д2/ стоки, намиращи се на склад в Германия. Фактурата е с вкл. немски ДДС – 19%. Условие на доставка съгласно INCOTERMS 2010 EXW (Ex Works) – ФРАНКО ЗАВОДА (уговорено място).

„Д2“ продава въпросните стоки на българско дружество.

Стоките се транспортират от Германия до територията на България, условие на доставка съгласно INCOTERMS 2010 DAP (Delivered At Place) – ДОСТАВЕНО НА МЕСТОНАЗНАЧЕНИЕ (уговорено място).

Транспортът се извършва директно от първото немско дружество /Д1/ до купувача в България, но е поръчан и е за сметка на второто немско дружество /„Д2“ – продавач спрямо българското дружество/.

Българското дружество купувач и получател на въпросните стоки има ДДС регистрация в България.

 

  1. Коя доставка следва да се квалифицира като вътреобщностна доставка – дали доставката от „Д1“ или тази, извършена от „Д2“?
  2. Кое дружество следва да декларира вътреобщностното придобиване и да начисли ДДС в България – немското дружество „Д2“ или българското дружество получател на стоката?
  3. Ако се приеме, че доставката от „Д1“ на „Д2“ е вътреобщностната доставка, то подлежи ли „Д2“ на ДДС регистрация в България?

Вътреобщностно придобиване е налице при придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава-членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка.

За да се приложи режимът на ВОП от българското дружество, следва да са налице...

Облагане на ВОП в следствие на предоставен идентификационен номер от регистрация по чл. 97а от ЗДДС

Във връзка с извършвани от български търговец услуги, последният е регистриран по ЗДДС на основание чл.97а от същия закон, за което му е издаден идентификационен номер, пред който е поставен знакът „BG“. След датата на регистрацията от немски търговец е закупен компютър, като в издадената от него фактура е вписан идентификационният номер по ДДС на българския търговец, идентификационният номер по ДДС на немския търговец, но не е начислен немски данък върху добавената стойност.

Трябва ли да се начислява данък върху добавената стойност за закупения компютър?

Регистрацията по чл. 97а от ЗДДС е специфичен вид регистрация и задълженията по ЗДДС, възникващи в резултат на тази регистрация, се отнасят само до извършените доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава-членка и/ или получените доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.

Също така за лице, което е регистрирано на основание чл. 97а от ЗДДС, не отпада възможността да...

Постоянен обект на чуждестранно дружество с регистрация по ЗДДС в България

Полско дружество е регистрирано за целите на ЗДДС в България, поради наличието на постоянен обект – строителна площадка във връзка с изпълнението на договор, сключен от полското дружество за строителство на недвижим имот.

Следва ли при доставки на стоки (строителни материали, извън рамките на договора за строителство) от дружеството под полския му ДДС номер към български клиенти да се приеме, че е налице вътреобщностна доставка от полското дружество под полския му ДДС номер и получател български клиент или следва доставката да се третира като доставка извършена от лице, установено на територията на страната – полското дружество, действащо под българския си ДДС номер и съответно да начисли български данък върху добавената стойност към българските клиенти – регистрирани по ДДС лица?

Това, че полското дружество разполага с постоянен обект на територията на страната и в тази връзка е регистрирано за целите на ДДС в България, не означава, че във всички случаи на доставки към български клиенти, това полско дружество следва да начислява български данък върху добавената стойност. Или в описания случай се приема, че за полското дружество е налице вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗДДС и съответно при последващата продажба към българските...

Придобиване на стока след ремонт

„А– ЕООД, регистрирано по ЗДДС лице, в качеството си на изпълнител, получава от регистрирана по ДДС фирма в Холандия /доставчик/ машини по договор за ремонт. Машините се транспортират от Холандия до България.

Придружаващите документи са CMR товарителница и договор за ремонт. Съгласно договора машината остава собственост на доставчика, а изпълнителят извършва ремонтни работи и подмяна на резервните части. След приключването изпълнителят издава фактура на доставчика за стойността на ремонта и машините.

Според клауза в договора за ремонт при интерес от страна на трета фирма /клиент/ за закупуване на машината, доставена за ремонтиране, изпълнителят може да изпрати уведомително писмо до доставчика за наличието на клиент. След получаване на уведомлението доставчикът издава фактура за стойността на машината, с което машината става собственост на изпълнителя.

  1. Налице ли е вътреобщностно придобиване, когато доставчикът издаде фактура на изпълнителя за стойността на машината и тя вече е собственост на изпълнителя?
  2. Кой е извършил вътреобщностното придобиване – българската фирма „А“ ЕООД или доставчика от държавата членка?
  3. Въпреки че фактическото получаване на машината е извършено преди месеци, може ли да се счита за дата на данъчното събитие датата на издаване на фактурата за стойността на машината и прехвърлянето на собствеността й /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/?

Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите на чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава-членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка.

По силата на чл. 13, ал. 4, т. 8 от ЗДДС не е вътреобщностно придобиване  получаването на...

Съпътстваща доставка при ВОП

На българска фирма, която извършва превози в Общността (Италия), й се налага да смени гумите на камиона. Издадена й е фактура от италианска фирма, от която са закупени гумите. С фактурата са документирани както самите гуми, така и услугата – монтаж, демонтаж и баланс на гуми. Във фактурата не е начислен ДДС. Стойността на фактурата е 2232 евро, като едната гума е 350 евро.

Въпросът е как да се отрази фактурата за целите на ДДС – с протокол за самоначисляване по чл. 82 от ЗДДС или става въпрос за ВОП?

В случая се извършва една доставка, която има за предмет стоки – прехвърляне на правото на собственост върху автомобилни гуми. Същата се съпътства от услуги по монтаж и баланс на гумите, която няма отделно данъчно третиране.

Съгласно чл. 128 от ЗДДС, когато основна доставка се съпътства от друга доставка (независимо дали тя има за предмет стоки или услуги) и плащането е определено общо, за целите на ДДС е налице само една доставка...

Go to top