Данъчни документи

Анулиране на електронна фактура

Дружеството е въвело документиране  на доставките с електронни фактури, чрез създаване на файлове във формат „pdf“, които се  изпращат на клиентите по електронен път. В случай че се наложи така издадената фактура да бъда анулирана, какви действия следва да бъдат предприети от наша страна, предвид изискването на чл. 116, ал. 5 от ЗДДС за съхраняване от издателя на всички екземпляри на анулирания документ?

 

В ЗДДС, както и в правилника за неговото прилагане не се съдържат изрични разпоредби, уреждащи реда и условията за анулиране на издадена електронна фактура, но във връзка с поставен аналогичен въпрос от страна на НАП е изразено становище в писмо изх.№ 24-34-550/ 27.09.2007 г.
Според изложеното в него по отношение спазването на изискването на чл. 116, ал. 5 от ЗДДС „…поради особения характер на електронните документи, не е възможно издателят им да е сигурен, че съхранява всички...

Грешен размер на частичния данъчен кредит в подадени справки

При определяне на коефициента по чл. 73, ал. 2 от ЗДДС за 2011 г. е допусната грешка, което е дало отражение както в годишната корекция за 2011 г., така и при определяне размера на частичния данъчен кредит в подадените справки декларации за м. януари, февруари и март 2012 г. Грешката се изразява в невзети предвид данъчни основи на освободени доставки.

Може ли да отразим в дневника за покупки за м.април 2012 г. протокол, с който да отстраним допуснатата грешка?

Изложеното във въпроса води до разбирането, че грешката е открита след изтичане на сроковете за подаване на справки-декларациите за посочените данъчни периоди.

Ако грешката беше открита до 16.01.2012 г. (срокът за подаване на справка-декларацията за м. декември 2011 г.), то по силата на чл. 126, ал. 2 от ЗДДС лицето би могло да поправи грешката, като извърши необходимите корекции и подаде отново справка-декларация и отчетни регистри.

...

Деклариране по ЗДДС

Българско дъщерно дружество е 100% собственост на немска фирма.

Предмет на дейност на компанията-майка е класификация и освидетелствуване на кораби, одобряване на проекти и документация, технически прегледи, инспекция и изпитване на морски и речни кораби.

В българското дъщерно дружество работят специалисти (сървейори), които извършват тази инспекция по корабите.

По договор с немската компания, за всеки отчетен час работа на нашите специалисти по корабите, българското дружество получава по 75 евро, които в края на месеца фактурира като приходи.

Тъй като работата е неразделна част от ремонта и строителството на кораби, дейността на дружеството се третира по чл. 31, т. 3 от ЗДДС, доставка със ставка 0.

Българското дружество разполага с договори с корабособствениците за извършване на конкретния сървей (инспекция).

От тази година немската фирма предоставя нови договори, с които се променя начинът на определяне на приходите.

Вместо да се заплаща на час извършена работа, при новия разчет, дружеството-майка изисква да се формират приходи, съставени от разходите + 8% .

Дейността, по отношение на клиентите, не се е променила. Разчетът с немската компания също остава непроменен. Заявките за работа идват при българската фирма.

Следва ли декларирането по ЗДДС да се промени и как?

От изложеното във въпроса може да се направи извод, че не се променя предметът на услугата, която дружеството предоставя, а се променя единствено начинът на определяне на цената на услугата.

Независимо че цената на услугата ще се определя по един от калкулативните методи за определяне на цената (разход плюс печалба), а не по методите на цени на крайна реализация, данъчното третиране по ЗДДС на доставката не се променя по отношение на определяне нейното място на...

Дистанционни продажби

Едноличен търговец, регистриран по ЗДДС, продава стоки на физически лица (чуждестранни граждани) от ЕС, като им изпраща стоките до желаното от тях място.

Как следва да се облагат тези продажби и как фактурата ще бъде отразена в дневника за продажбите? Нужно ли е тя да бъде написана и на латиница?

Смятам, че извършваните доставки от едноличния търговец (ЕТ) представляват дистанционни продажби по смисъла на чл. 14 от ЗДДС. Ще са налице всички условия, въведени с тази разпоредба. Защото доставчикът е регистрирано лице по нашия ЗДДС, а получателите са лица, които не са данъчно задължени и не трябва да облагат с ДДС закупените от България стоки. Последните се превозват от територията на нашата страна до друга държава-членка, като превозът е за сметка на българския...

Дистанционни продажби

Румънско дружество извършва дистанционни продажби на територията на България и има регистрация по българския ЗДДС. В дневника за продажбите се включват продажбите до крайни клиенти за всеки месец.

Трябва ли да се издава документ (фактура/протокол) между румънския и българския ДДС номер на дружеството за стоките, които то е продало в България, който да се включи в дневника на покупките (и в дневника за продажби), или дневника за покупки следва да остане празен, без записи?

Дистанционните продажби на стоки наподобяват вътреобщностните доставки (ВОД), тъй като и при тях има движение на стоки от територията на една до територията на друга държава-членка, а доставчикът е данъчно задължено лице, действащо в това си качество. За разлика от ВОД обаче, при дистанционните продажби получателят обикновено е данъчно незадължено лице и той не извършва вътреобщностни придобивания (ВОП), които да подлежат на облагане с данък.
Също така, в ЗДДС – чл. 13, ал. 4, т. 7,...

Документиране на аванс

Българско дружество извършва услуги по ушиване на дрехи за английска фирма. Същата е изпратила в България материали през месец април. През май на нашето дружество се налага да поиска от английската фирма аванс.

Въпросите са:

  • какъв документ следва да се издаде в случая и какви са важните му реквизити?
  • попада ли казусът в хипотезата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС?
  • ако отговорът на втория въпрос е положителен, как точно да се изчисли и представи данъкът в дневника за продажби и в справката-декларация за ДДС, а и в самия документ за аванса?

В случая ще бъде извършена доставка на услуга, като за нея ще се извърши авансово плащане. Въпросната услуга е с място на изпълнение на територията на Великобритания, където (както се разбира от въпроса) е установен нейният получател, който е данъчно задължено лице. Поради което българският доставчик няма задължението да начислява ДДС нито за услугата, нито при получаването на аванса (за неговия размер). Защото изискуемост на ДДС по чл. 25, ал. 7 от закона...

Документиране на рекламации

Българска фирма е сключила договор за изработка на работни обувки на ишлеме с фирма от държава-членка на ЕС – в случая Италия.

Според чл. 9, ал. 2, т. 3 от Закона, изработката на готови изделия с материали на клиента се квалифицира като услуга.

Услугата представлява „работа върху движима вещ“, поради което въвеждането на материалите на клиентите на територията на страната не представлява ВОП и при него не се дължи ДДС.

Тези материали са заведени задбалансово и попадат под режима на чл. 13, ал. 4, т. 8 от ЗДДС, според който „получаването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава-членка на територията на страната, с цел извършване на работа по тези стоки, която се осъществява на територията на страната, при условие че след извършване на работата стоките се връщат на изпращача на територията на друга държава-членка“, не е ВОП.

При такива услуги на практика няма и прехвърляне на собствеността върху материалите и готовите изделия. Получателят на услугата е регистрирано по ЗДДС на територията на друга държава-членка.

Изработените готови обувки се фактурират на фирмата в Италия. Във фактурата, която се издава, се посочва само стойността на труда, вложен при изработката, като основание за неначисляване на ДДС се изписва, че данъкът е изискуем от получателя на основание чл. 21, ал. 2. Стойността на вложените материали отново се отчитат задбалансово.

В процеса на работа се случва обаче да бъдат върнати готови обувки за ремонт, които италианската фирма връща с пусната проформа фактура.

След отремонтирането готовите обувки отново се връщат на италианското дружество, което издава фактура за удръжка на ремонта, в която е упоменато от кои български фактури ще бъде прихваната стойността на ремонта.

При положение, че няма фактическо прехвърляне на собствеността – обувките за ремонт влизат на територията на страната, отремонтират се и се връщат отново в Италия – необходимо ли е да бъде съставен протокол по чл. 82. ал. 2 от ЗДДС?

Съгласно чл. 8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.

 На облагане с данък върху добавената стойност подлежат всички облагаеми доставки на услуги съгласно чл. 2 от ЗДДС, които са с място на изпълнение на територията на страната и не са с предмет на освободени доставки.

Следователно съществен елемент на облагане на доставките на услуги е...

Издаване на протокол при режим касова отчетност

От 01.03.2014 г. прилагаме специалния режим на касовата отчетност на данъка върху добавената стойност. На 10.03.2014 г. е извършена доставка, за която режимът е приложим, и съответно е издадена фактура с вписан текст „касова отчетност“. Плащането по доставката е получено на 26.03.2014 г.
Предвид това, че както доставката, така и плащането са извършени в рамките на един и същ данъчен период, може ли да не се издава протокол, за определяне на дължимия за доставката данък?

На основание чл. 151в, ал. 8 от ЗДДС за определяне размера на изискуемия данък се издава протокол от доставчика – регистриран за касова отчетност, за всяка една от страните по доставката. Редът за издаване на протокола е определен с чл. 104е от ППЗДДС, като в ал. 2 е посочено, че той се издава в 5-дневен срок от получаване на плащане по доставката, но не по-късно от последния ден на месеца, през който данъкът е станал изискуем. Както в ЗДДС, така и в правилника за неговото...

Кои стойности се отразяват в дневника за покупки при покупка на недвижим имот?

През м. февруари 2014 г. закупихме недвижими имот. За извършената покупка от страна на доставчика ни е издадена фактура със следните стойности:

  • цена без данък: 696 360,00  лв.
  • такса вписване: 840,00 лв.
  • данък по чл. 44 от ЗМДТ: 21 000 лв.
  • данъчна основа на доставката: 718 200, 00 лв.
  • начислен ДДС  143 640,00 лв.
  • обща сума за плащане по доставката:  840 000, 00 лв.

Кои стойности от фактурата следва да бъдат отразени в дневника за покупки: цена без данък 696 360,00 лв. и ДДС 143 640, 00 лв. или данъчна основа 718 200,00 лв. и ДДС 143 640,00 лв.?

Отразяването на данъчните документи става в отчетни регистри, какъвто регистър по смисъла на чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1 от ППЗДДС е и дневникът за покупките,  който по силата на чл. 113, ал. 3 от ППЗДДС се изготвя по образец – Приложение № 11 към правилника.
От наименованието на колоните, в които следва да се отразят данните от получените данъчни документи, е видно, че в тях се посочва данъчната основа на доставката. Поради това, в случая в дневника за покупките...

Маркетингова услуга от чуждестранно лице

Българско дружество, регистрирано по ДДС, получава фактура за извършена маркетингова услуга, като доставчикът е регистриран на Република Сейшели.

Протоколът за начисляване на ДДС, освен в дневника на продажбите отразява ли се и в дневника на покупките?

При извършване на маркетингови проучвания от чуждестранно лице място на изпълнение е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес, или обичайно пребиваване, ако са налице едновременно следните условия:

  1. Получателят е – данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес, или обичайно пребиваване извън Европейския съюз;
  2. Доставяните услуги са услуги, извършвани от консултанти, инженери, консултантски бюра
  3. ...

Страници

Go to top