Данъчен кредит

Изчисляване на срок и дата на упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит

Дружество е придобило дълготраен материален актив през м. юни 2009 г, чрез апортна вноска от друго дружество. Дълготрайният актив е машина и е придобит от първоначалния собственик през м. февруари 2007 година чрез покупка, като съответно през този данъчен период е упражнено право на приспадане на данъчен кредит. През м. януари 2013 г. машината е бракувана с протокол за брак от правоприемника, поради това, че не е годна за употреба. Предвид разпоредбата на чл. 10 от ЗДДС, съгласно която лицето, което получава стоката е правоприемник на всички права и задължения, включително правото на приспадане на данъчен кредити на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит, възникват следните въпроси:

  1. Коя дата следва да се счита за дата на упражняване правото на приспадане на данъчен кредит за дружеството за апортирания дълготраен материален актив за изчисляването на 5-годишния срок?
  2. Следва ли дружеството да прави корекция по чл. 79, ал. 6, т. 2 от ЗДДС за бракувания актив и да издава протокол, който да бъде включен в дневника за продажбите по ЗДДС за м. януари 2013 г.?

Съгласно изричната разпоредба на чл. 10, ал. 2 от ЗДДС при извършването на непарична вноска в търговско дружество лицето, което получава стоките или услугите, е правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка с тях, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит. Видно от текста на разпоредбата задължението за корекция е обвързано с ползвания от отчуждителя данъчен кредит. В...

Корекция на ползван данъчен кредит във връзка с производство на дефектирал продукт

Дейността на дружеството е производство на електроуреди, за които предоставяме търговска гаранция, съгласно Закона за защита на потребителите. В определени случаи дефектите не могат да бъдат отстранени, поради което се налага да ни бъде върната дефектиралата стока и съответно да бъде заменена с нова.

Следва ли да бъде извършвана корекция на ползвания данъчен кредит във връзка с производството на дефектиралия продукт?
 

Съгласно чл. 129, ал. 1 от ЗДДС не се смята за доставка предоставянето на стоки от производител или упълномощено от него лице с цел да заменят или отстранят възникнали дефекти при условията на договореното гаранционно обслужване, което се осъществява за сметка на производителя. От текста на разпоредбата е видно, че с нея не се поставя условие дали става въпрос за подмяна на отделна част от дефектиралата стока, или тя се заменя с друга. Изискването, което се...

Корекция на ползван данъчен кредит при бракуване на ДМА

Дружеството е регистрирано по ЗДДС и извършва търговия на дребно в аптеки. Притежаваните от дружеството касови апарати нямат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка с НАП, поради което се наложи да бракуваме и да закупим нови, които да отговарят на поставените изисквания.

Като се има предвид, че касовите апарати са закупени през 2009 г. и представляват дълготрайни материални активи, налага ли се при тяхното бракуване да направим корекция на ползвания за тях данъчен кредит?

Извеждането от употреба на закупените касови апарати се налага от изменението в ЗДДС, с което се въвежда задължение за осигуряване на техническа възможност за установяване на дистанционна връзка на фискалните устройства и интегрираните автоматизирани системи за управление на търговска дейност с НАП. Следователно касовите апарати, които не отговарят на техническите изисквания за осигуряване на дистанционна връзка с НАП стават негодни...

Корекция на ползван данъчен кредит при недвижимо имущество

Дружество с ограничена отговорност /ООД/, регистрирано по ЗДДС, извършващо основно строителни услуги /СМР/, м. 11.2005 год. закупува с нот. акт /НА/ правото на строеж на недвижимо имущество – апартаменти. След което възлага строителството – груб строеж и довършителни СМР на друга фирма, също регистрирана по ЗДДС, с два отделни договора. През 2007 г. апартаментите са завършени и дружеството получава акт 16. Апартаментите са заведени по с/ка 223 /инвестиционни имоти/ и дружеството започва да ги амортизира от месеца, следващ получаването на акт 16. За построяването на апартаментите – грубия строеж и довършителните СМР, дружеството ползва пълен данъчен кредит през 2006 и 2007 години. През 2007 год. една част от придобитите апартаменти дружеството продава, а другата започва да ги отдава под наем до момента, като сделките /доставките/ с тях са облагаеми съгласно ЗДДС.

През 2012 год. дружеството си урежда имуществените отношения с наследниците на починал съдружник, като за част от полагащия им се ликвидационен дял прехвърля на наследниците, недвижимо имущество – част от апартаментите собственост на дружеството, а останалата част изплаща в пари. До м. 10. 2012 год. включително, дружеството отдава под наем всички апартаменти, включително и тези, които прехвърля на наследниците на починалия съдружник, т.е извършва с тях облагаеми доставки съгласно ЗДДС.

Прехвърлянето на апартаментите е през м. 10.2012 год. Сделката е изповядана като освободена доставка на основание чл. 45, ал. 3 от ЗДДС. Всички други сделки /доставки/, които дружеството извършва през 2012 год. са облагаеми съгласно ЗДДС. През цялата 2012 год. дружеството ползва пълен данъчен кредит за всички покупки на стоки и услуги, тъй като те са използвани единствено за извършване на облагаемите доставки, а именно извършване на СМР.

1. Следва ли дружеството да извърши корекция на ползвания от него пълен данъчен кредит за ЦЯЛАТА 2012 год. по реда на чл. 73 от ЗДДС или трябва да извърши корекция на ползвания данъчен кредит, свързан с придобиването на недвижимото имущество /апартаментите/ по реда на чл. 79? /Моля, да посочите коя точно алинея от чл. 79 от ЗДДС е приложима за корекция/.

2. При неправилно извършена корекция по чл. 73 от ЗДДС на целия ползван данъчен кредит за ЦЯЛАТА 2012 год. през м.декември 2012 г., какви корекции трябва да се направят през 2013 г., за да се отрази вярната корекция по реда на чл. 79 от ЗДДС? Направената корекция през месец декември /на основание чл. 73 от ЗДДС/ е в увеличение размера на ДДС за внасяне, което ДДС е внесено ефективно. Можем ли сами, в месец януари, без да уведомяваме НАП, да сторнираме погрешно начисленото ДДС от месец декември и през месец януари да си начислим правилната корекция на основание чл. 79?

От изложеното във въпроса не може да се прецени дали апартаментите, които са предмет на доставката са част от нова сграда по смисъла на §1, т. 5 от ДР на ЗДДС или са изминали 60 месеца считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по ЗУТ към датата на продажбата им и съответно се третират като „стара“ сграда, за която при продажбата се прилага чл. 45, ал. 3 от ЗДДС. За изготвянето на настоящия отговор приемам, че сте съобразили определението за нова...

Корекция на ползван данъчен кредит при продажба на отпадъци

Дружество притежава лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали. То е закупило стари кабели с обикновена фактура с включен ДДС. През същата година дружеството решава да продаде кабелите като отпадък на друга лицензирана фирма, която си самоначислява ДДС по чл. 163а от ЗДДС.

Трябва ли дружеството да коригира ползвания данъчен кредит за закупените материали по реда на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС?

Разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС регламентира няколко хипотези, при чието наличие се налага извършването на корекции на вече ползван данъчен кредит (посредством начисляване на ДДС в същия размер). Една от тях е промяната в предназначението на стока, за която при производството, вноса, закупуването или придобиването є по друг начин изцяло или частично е приспаднат данъчен кредит. В случая обаче се има предвид само такава промяна в предназначението на стока, която води до...

Право на данъчен кредит при апортна вноска

С фактура от 13.01.2012 г., в която е начислен данък върху добавената стойност, физическо лице е закупило товарен автомобил – камион. След закупуването на камиона, физическото лице е учредило ЕООД, в капитала на което, като апортна вноска, е внесен въпросният камион.

Има ли право на данъчен кредит дружеството за апортирания от физическото лице товарен автомобил – камион?

Условията за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит при правоприемство по чл. 10 ЗДДС в резултат на апорт, са регламентирани в чл. 60 от ППЗДДС. С цитираната разпоредба се уреждат две хипотези относно правото на данъчен кредит в случаите на провоприемство и се поставят различни условия, които е необходимо да бъдат изпълнени, за да бъде упражнено това право.

Първата хипотеза – чл. 60, ал. 1, от ППЗДДС се отнася до случая, в който...

Право на данъчен кредит при режим касова отчетност

Български търговец, регистриран по ЗДДС, но не регистриран за прилагане на режима на касовата отчетност на данъка върху добавената стойност, е получател по доставка, за която от страна на доставчика е приложен този режим. Ще може ли да се приспадане данъчен кредит за доставката,  в случай че плащането бъде извършено след 12 месеца от издаването на фактурата?

По отношение възникването на правото на приспадане на данъчен кредит, за получени доставки, за които доставчикът е приложил този специален ред, е приложима разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗДДС. Правото на приспадане на данъчен кредит за получена доставка на стока или услуга, за която е приложен специалният режим за касова отчетност на данъка, възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. И тъй като на основание чл. 151в, ал. 3 от ЗДДС данъкът...

Право на данъчен кредит, ако няма да бъдат извършени последващи облагаеми доставки

Във връзка с разширяването дейността на дружеството сме възложили на българско дружество да извърши проучване на пазара в различни региони на територията на страната. В резултат от направеното проучване се оказва, че в някои от изследваните региони не е рентабилно да откриваме търговски обекти.

В тази връзка възниква въпрос: има ли дружеството право на приспадане на данъчен кредит за начисления данък, след като няма да има извършени последващи облагаеми доставки?

Отговор на поставения въпрос дава Решение от 29 февруари 1996 г. СЕО/ СЕС по дело C 110/94 INZO. Правото на данъчен кредит е придобито дори и впоследствие да е взето решение, предвид резултатите от проучването, да не се преминава към оперативната фаза, така че в крайна сметка предвижданата икономическа дейност да не доведе до извършването на облагаеми доставки.

С оглед на изложеното в посоченото решение, може да се заключи, че когато е...

Право на приспадане на данъчен кредит за неналични към датата на регистрацията активи

На земеделски производител му предстои регистрация по ЗДДС, поради достигнат оборот по чл. 96 от ЗДДС.

До момента този земеделски производител е извършил разходи за закупуване на семена и торове, които на практика не са налични в неговия склад, тъй като семената са използвани за посев, а торовете за наторяване на засетите площи. Използваните семена и торове са елемент на себестойността на продукцията, която ще бъде произведена и към момента ги отчитаме по счетоводна сметка „Незавършено производство“.

За закупените семена и торове производителят разполага с фактури с ДДС.

Земеделската продукция, за която са използвани въпросните семена и торове, ще бъде реализирана след регистрацията по ЗДДС на лицето.
Може ли в този случай да се ползва данъчен кредит за закупените семена и торове?

По силата на чл. 74, ал. 1 от ЗДДС,  регистрираното лице има право да приспадне данъчен кредит за придобитите от него преди регистрацията активи по смисъла на Закона за счетоводството, които са налични към датата на регистрацията му по ЗДДС, ако са спазени кумулативните изисквания, предвидени в чл. 74, ал. 2 от ЗДДС. Тези активи трябва да са налични към датата на регистрацията и да са изпълнени следните предпоставки: всички изисквания на чл. 69 и чл. 71 от ЗДДС; доставчикът...

Право на приспадане на данъчен кредит при доставчик от трета страна

Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, заплаща лиценз за използване на софтуер на дружество от трета страна.

Следва ли за платения лиценз за използване на софтуер българското дружество да издаде протокол по чл.117, ал.1, т.1? В случай че следва да бъде издаден протокол, може ли българското дружество да приспадне данъчен кредит, предвид обстоятелството, че доставчикът на услугата е от трета страна и не ни предоставя ДДС номер?

Видно от изложеното във въпроса българското дружество е получател по доставки, имащи за предмет услуги по чл. 9 от ЗДДС.
Мястото на изпълнение на доставката на консултантски и рекламни услуги следва да се определи по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и в конкретния случай е на територията на страната.
Съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС,  когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, и доставката е с място на...

Страници

Go to top